Регистрация

онлайн списание - "Лейди Здраве" безплатно издание
     
Добре дошли в нашия магазин!

Категории с падащо меню

Бактериална вагиноза – какво трябва да знаем?

Дата: 2013-05-28

Бактериалната вагиноза (БВ)е една от най-често срещанити причини и поводи за консултация с гинеколог.

За Европа това е втората по честота инфекция, след гъбичните инфекции, докато в САЩ бактериалната вагиноза е най-често срещаната инфекция при жените.

Бактериалната  вагиноза представлява инфекция на влагалището, без изразени възпалителни промени или такива като силно изразено зачервяване, парене, влагалищно течение и др.

БВ е полимикробна инфекция на влагалището, т.е. инфекция която се причинява от повече от един причинител, при която нормалната лактобациларна доминираща флора е заместена от патогенни микроорганизми в големи концентрации.

За причинител на заболяването доскоро се обсъждаше предимно Gardnerella vaginalis, но понастоящем участват все по-широк набор от бактерии, като по правило причинителите са повече от два-три едновременно. Сред тях са представителите на родове Mobiluncus, Bacteroides, Peptostreptococcus, Fusobacterium, Veillonella, Eubacterium и др.

Клинично бактериалната вагиноза се представя като вагинален флуор (течение) с рядка консистенция и сивкаво-белезникав цвят, с неприятна миризма.

Бактериалната вагиноза е инфекция, която е все по-голямо предизвикателство в терапевтичен план, не само поради постоянно нарастващата си честота, но и поради рецидивиращия си характер.

Статистиката сочи, че 30% от жените  получават рецидив до края на първия месец, след приключване на последното лечение, а 90% от тях имат рецидив до края на шестия месец.

Множество са факторите, които определят  проблемите за провеждане на ефективно лечение:

 Полимикробна инфекция или инфекция, причинена от множество микроорганизми;

 Проблемно убеждаване на пациентите за провеждане на достатъчно дълга терапевтична схема, така че да се превентира последващ рецидив на инфекцията;

 Трудно убеждаване на партньорите от мъжки пол за провеждане на съвместна терапия с партньорката си (макар, че лечението на партньора разделя специалистите, по отношение на неговата ефективност);

 Невъзможност да се покрие и унищожи целия спектър от налични патогенни микроорганизми с приложението на един антибиотик. Обикновено след приключване на антибиотичното лечение е налици остатъчен брой микроорганизми, който дава началото и на последващия рецидив;

 Проникване и ново поселяване на причинители на бактериална вагиноза от ануса, устата, уретрата след провеждане на полови контакти;

 Други.

Изброената многофакторност на бактериалната вагиноза изисква и комплексен подход в лечението, както и търсенето на нови по-ефективни терапевтични схеми.

Един от основните фактори довеждащи до появата на последващия рецидив, както и фактор труден за повлияване единствено с антибиотична терапия е доказаното постоянно завишено рН или киселинност на влагалището при жени с рецидивираща бактериална вагиноза.

Повишеното рН на влагалищено не позволява на лактобациларната защита да се размножи и справи с остатъчните количества от патогенни микроорганизми. От друга страна, дори да се внесът лактобацили отвън под формата на някакво лечение, повишеното рН не позволява трайно колонизиране на влагалището, както и трайно свързване на лактобацилите с епителните клетки на влагалището.

Обобщено, в светлината на днешното разбиране относно механизма на рецидивиращата бактериална вагиноза основния параметър, който трябва да се повлияе, а оттам и да се постигне ефективност на проведената терапия е поддържане на трайно ниско или кисело рН на влагалището или рн<4,5.

При такова рН влагалищната стена може сама да произведе лактобацили, а ако има осигурено външно приложение на лактобацили, те ще могат трайно да се прихванат към влагалищните клетки и благодарение на отделените от тях вещества като  ацидолин, лактоцин B да унижожат остатъчните патогенни микроорганизми.

Необходимо е изпълнението на няколко последователни етапа в терапията на рецидивираща бактериална вагиноза, за да се постигне трайно излекуване:

 

1.      Терапия за “елиминиране” на патогенните микрорганизми – антибиотична терапия;

2.      Преодоляване на факторите пречещи за развитието на нормалната влагалищна флора – това са продукти от грапата на т.нар. „рН понижаващи средства“, или пордукти за поддържане на ниско рН на влагалището;

3.      Внос на Лактобацили – понякога поради множеството рецидиви на инфекцията, влагалищната стена е толкова изтощена, че е неспособна сама да произведе достатъчно лактобацили, дори при поддържане на кисело рН;

4.      Профилактика на рецидивите – това е основния етап в терапията, които обикновено се подценява, а именно той довежда до следващия рецидив. Този етап означава поддържане на кисели рН в няколко следващи менструални цикъла, така че да се възстанови защитната лактобациларна флора на влагалището.